Чешмяната вода е едно от най-големите богатства на Европа. Съгласно съществуващото законодателство, ЕС следи отблизо водните си ресурси. Чистотата на водата е различна в различните части на Европа. Едни от най-замърсените подземни водни води се намират в Белгия, Германия, Люксембург и Чехия. Подземните води са един от ресурсите в ЕС, подложени на голям натиск, разказва Евронюз.
Повече от 20% в блока са в лошо химично състояние, което означава, че вредните вещества, като живак (Hg), кадмий (Cd) и други, са над пределните стойности, определени от Рамковата директива на ЕС за водите, според Европейската агенция по околна среда.
Към натиска се добавят огромните социални и екологични разходи за пречистването им за пиене и санитария.
Смята се, че само пречистването на нитрати – често срещани в торовете – струва на ЕС до €320 млрд. годишно. Лимитът на ЕС е 50 mg/L, но според ЕК това ниво е превишено в 14% от измервателните станции за подземни води в Европа.
Кой разполага с най-здравословна чешмяна вода?
Огромните инвестиции на Европа в санитария на подземните води обаче изглеждат ефективни.
Деветнадесет от 20-те държави с най-добра санитария и питейна вода в света са европейски, с изключение само на Япония, според Индекса за екологична ефективност (Environmental Performance Index).
Финландия, Исландия, Нидерландия, Норвегия, Швейцария и Обединеното кралство са постигнали максималните 100 точки за защита на човешкото здраве от рискове, породени от опасна питейна вода и санитарни условия.
Най-ниските оценки на континента са в Молдова (50 точки), Грузия (51,7) и Албания (54,1), като три държави от ЕС са и в най-ниските 10 места в Европа: Латвия (59,10), Литва (58,40) и Румъния (56). Причините включват остаряла инфраструктура, недостатъчно ефективни пречиствателни съоръжения и по-слабо прилагане на европейските стандарти.
Какво е положението в България по отношение на качеството на питейната вода?
Според последните доклади на ЕК и националните здравни институции България поддържа сравнително добро качество на питейната вода в големите градове. ВиК дружествата прилагат редовен мониторинг, а повечето отклонения от нормите са локални и временни.
Въпреки това България остава сред държавите в ЕС, които имат най-големи предизвикателства по отношение на качеството на водата, особено в малките населени места. Основни проблеми там са замърсяване с нитрати, които попадат във водата основно от интензивно земеделие, микробиологично замърсяване заради амортизирана водопроводна мрежа, липса на алтернативни водоизточници. Големите градове като София, Пловдив, Варна и Бургас разчитат на добре защитени планински водоизточници и модерни пречиствателни станции. В тези райони качеството на водата е стабилно и отговаря на всички европейски изисквания.
Колко тревожно е замърсяването на подпочвените води в ЕС?
Въпреки това, химикалите в подземните води остават проблем, особено като се има предвид, че подземните води осигуряват приблизително 25% от напояването в селското стопанство и 65% от питейната вода в ЕС.
„Приблизително 80% от всички отпадъчни води в световен мащаб навлизат във водни басейни, без да се пречистват“, казват изследователи от „Водния атлас“ – индекс за чистота на подземните води, създаден от немския мозъчен тръст „Фондация Хайнрих Бьол“.
„Водният атлас“ е картографирал подземни водни басейни с добро и лошо химично състояние в Европа, въз основа на стандартите на Директивата за водите на ЕС.
Резултатите от картографираните през 2025 г. подземни водни басейни в някои страни показват обезпокоителни данни.
В Люксембург 79% от изследваните води не покриват изискванията за добро химично състояние, 55% в Чехия, 41% в Белгия и 40% в Германия.
Резултатите за България са 22.9%.
Пестицидите представляват една от основните заплахи за качеството на водата. Например, трифлуорооцетна киселина (TFA) е открита в 94% от 36 проби от чешмяна вода, събрани в 11 страни от ЕС, според Водния атлас.
Много пестициди съдържат и PFAS (пер- и полифлуороалкилни вещества, известни още като вечни химикали), които са открити на 23 000 места в цяла Европа.
През месец януари 2022 г. беше приет първият списък за наблюдение на питейната вода с цел проследяване на нивата на бета-естрадиол и нонилфенол - две ендокринно разрушителни съединения, които имитират, блокират или пречат на хормоните на организма.
Фармацевтичните съединения – с над 175 вида, идентифицирани в подземните водни басейни в Европа – и микропластмасите оказват допълнителен негативен натиск върху околната среда.
Източник: Euronews